БАСКОМ: Софтуерният сектор остава стратегически опорен стълб на икономиката

Докладът „БАСКОМ Барометър 2025“ за състоянието на софтуерния сектор в България подчертава ролята на сектора като фундаментален, стратегически и стабилизиращ елемент на българската икономика. Въпреки отчетливото забавяне на растежа спрямо предишните години, секторът запазва положителна динамика и генерира значителен принос към БВП, износа и публичните финанси. Прогнозите за 2025 г. сочат, че експортът ще достигне около 9,53 млрд. лв., а делът на софтуерния сектор в БВП ще надхвърли 5%.

В представянето на данните от БАСКОМ Барометър 2025 се включиха Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ, Георги Янчев, член на УС на БАСКОМ и Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ. Специален гост на събитието бе Любомир Дацов, икономист и член на Фискалния съвет на Република България от 2015 г.

През 2024 г. софтуерният сектор отбелязва 11,5% ръст на приходите, като приходите от износ достигат 8,8 млрд. лв. - увеличение с над 1,04 млрд. лв. на годишна база. Над 87% от всички приходи в сектора са от експорт, което прави индустрията №1 по износ на услуги и по инвестиции в R&D с дял от 33,4%.

„Растежът на сектора се забавя през последните години - това се усеща в бюджетите, в броя и размера на проектите, а при някои от компаниите е и много по-сериозно. Това забавяне е типично за зрели индустрии, но е светеща лампа, че нашият растеж не е даденост. Оставаме оптимисти за бъдещето, тъй като софтуерната индустрия продължава да е стратегическа, силна и с ключово значение за икономиката“, коментира Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ.

Паралелното вътрешно допитване до членовете на асоциацията показва умерен оптимизъм - близо 60% от компаниите, членове на БАСКОМ очакват ръст на обема на продажбите и пазарния дял, като най-уязвими остават микро и малките компании. Над 85% от фирмите планират намаляване темпа на ръст на възнагражденията, а повече от 35% обмислят замразяване на инвестициите и промяна на бизнес модела.

Икономически принос и заетост: ефектът на ИТ талантите

Софтуерният сектор е сред най-силните работодатели в страната. През 2024 г. са създадени 1 090 нови работни места, а общият брой заети вече надхвърля 60 000 специалисти. През 2025 г. се очаква техният общ принос към държавния бюджет да достигне над 2,79 млрд. лв. данъци и осигуровки – със 130 млн. лв. повече спрямо 2024 г.

Едно работно място в софтуерната индустрия генерира три пъти повече публични приходи от средното за страната, което демонстрира стратегическото значение на ИТ таланта за икономическата стабилност и растеж на държавата.

Наблюдава се изравняване на възнагражденията между София и регионите, което говори за разширяване на високотехнологичната заетост извън столицата и за по-балансирано териториално развитие на сектора.

Пазарът на труда: спад има, но той е контролиран и предвидим

Според анализа на партньорите ни от DEV.BG за 2024–2025 г. пазарът на труда се нормализира. Данните показват, че общият брой на обявите в софтуерните професии остава стабилен, но се наблюдава трансфер на търсенето между направления.

Например част от компаниите намаляват обявите за класически роли като Manual QA, Tech Writer и PHP, но същевременно се увеличават обявите в области като Machine Learning, AI и Data Modelling, CyberSecurity и ETL/Data Warehouse. Тази динамика е пряко свързана с масовото навлизане на AI и автоматизацията, които променят структурата на ролите.

Над 10 пъти расте съотношението на брой кандидати за една обява.

На този фон е видно, че пазарът не преживява спад, а естествена реорганизация, характерна за всички зрели технологични екосистеми. Увеличава се конкуренцията между кандидатите за работа, което е отлична новина за най-подготвените, както и за компаниите, които могат да наемат все по-добри специалисти.

Бъдещето е технологично: останалите сектори трябва да настигнат софтуерния

БАСКОМ призовава за ускорена дигитализация и технологична трансформация в останалите ключови икономически сектори.

„Ако не модернизираме образованието, земеделието, здравеопазването, индустрията и публичния сектор, рискуваме да останем икономика с един единствен високотехнологичен стълб. Технологичното бъдеще е неизбежно, но то изисква стратегическа политика“, допълни Георги Янчев.

Георги Брашнаров, един от основателите на БАСКОМ и вицепрезидент на European DIGITAL SME Alliance, очерта позитивните европейски дискусии на завършилия преди дни форум Digital SME Summit.

„Голямата сила на Европа в ICT сектора е в малките и средни предприятия, не в големите корпорации. Дълги години критикувахме огромните регулации, които се налагат в Европа, но на форума в Копенхаген беше публикуван т.нар. Digital Omnibus, който цели да намали регулациите както за изкуствен интелект, така и за GDPR и Cyber Security Act. Започва сериозно да се застъпва темата за Europe First. Доскоро нямахме самочувствието да влезем в съревнование с нашите американски и китайски колеги, но това започва да се променя. За да имаме реален единен дигитален пазар в ЕС, трябва да заработят форми на публично-частни партньорства, вкл. през паневропейски Venture Capital фондове, паневропейски бизнес ангелски сдружения и пр., за да има контрол върху сериозните европейски средства, които се отпускат, без особен ефект върху икономиката. Нашият европейски дигитален алианс на малките и средни предприятия създаде каталог на европейските дигитални суверенни решения и анонсирахме появата на два нови етикета: „Софтуер, направен в Европа“ и „Софтуер, хостван в Европа“. Продължава и прогресът по т.нар. Режим 28 – Програма, която цели регистрацията на паневропейски стартъп компании, които да избягат от клопките на националните законодателства и да бъдат възприети като единно образувание за целия ЕС".

Любомир Дацов потвърди през глобалната призма изводите от БАСКОМ Барометъра по отношение на забавения растеж и на пазара на труда. Той акцентира върху ключова световна тенденция: „Може би няма да се случи криза в размерите на тази от 2008 - 2009 г., но в момента има натрупване на диспропорции и напрежение в системата. Щом в големите икономики се наблюдава, че пазарът на труда се забавя, а едновременно с това разходите за труд растат, означава, че се натрупва напрежение“.

Той подчерта глобално забавяне в икономиката. „Особено в Азия няколко индустрии движат растежа в световен мащаб. Всички прогнози са или за задържане на световния растеж или за лек спад в периода 2026 и 2027 г. Силно търсене, свързано с технологиите, подкрепя търговията в Азия. Индия и Виетнам са движещите сили на икономическия растеж и на търговията в региона и световен мащаб“.

Дацов обърна внимание, че в ЕС тревога будят тенденциите в икономиките на северните европейски държави - освен забавянето в Германия и Нидерландия, сега и Италия също забавя икономическия си растеж.

„Предизвикателствата пред публичните финанси са огромни, защото ние имаме нужда от политика, която да стимулира икономическия растеж“, отбеляза Дацов.